Една древна загадка..

Има една древна загадка, която особено ме привлича.
Чела съм по форуми различни тълкувания по нея, но нито един задоволителен за мен отговор не открих. Ще ми е интересно да науча какво мислите вие.
Ето я: „Ключът към живота и смъртта може да се намери навсякъде, но ако не го намериш в своята собствена къща, няма да го намериш никъде. При все това, той е пред очите на всички, никой не може да живее без него, всеки го е използвал. Бедният обикновено притежава повече от него, отколкото богатият; децата играят с него по улиците. Смиреният и необразованият го ценят по-високо, а привилегированият и ученият често го изхвърлят. Когато е изхвърлен, той лежи спящ в недрата на земята. Това е единственото нещо, от което философският камък може да бъде направен и без него нито един благороден метал не може да бъде създаден.”
Е, какво ще кажете?

Честит празник на християнското семейство

БАНИЦА С ПРАЗ

Днес направих баницата ,която много обичаме -с праз
Ето моята рецепта :
1 пакет готови кори
5-6 стръка праз
4 яйца
250 гр сирене
4 суп лъжици кисело мляко
олио
червен пипер,чубрица

Ето как приготвих плънката :
Нарязах на дребно праза и го сложих в четири лъжици олио с малко вода да се задуши Когато беше готов прибавих половин супена лъжица червен пипер и го отеглих от печката . Оставих да изстине за 10 мин и след това прибавих-сиренето натрошено, 4 лъжици кисело мляко,разбити две яйца и разбърках добре

На всеки две кори ,които просто разгъвам разстилам от плънката и навивам на руло Така до края Поставям навитите рула в намазнена тава до свършване на плънката
След това разбивам две яйца със 150 мл гореща вода в съда с останалата по стените плънка Поливам навитата вече баница и пека в началото на вече загрята до 200 градуса фурна След леко порозовяване намалявам до 170 градуса и доизпичам
Да ви е сладко !

ЕДИН ПРОСТИЧЪК ДЕСЕРТ

Много отдавна не бях правила ашуре И днес реших да го направя
Сварих " грухана пшеница" около 300 гр с вода да я покрие Когато се разпука я дръпнах от печката и прибавих мед /според това колко сладко го обичате/ ,импровизирах като добавих сушени боровинки-100гр,нарязана ябълка,счукани орехи-около 80 гр и и разбърках

Ето резултата-

Не добавих никакъв аромат защото боровинките и ябълката предадоха такъв и то естествен и неповторим !

КРОСТАТА със сладко от ароматно грозде

Прочетох една рецепта за кростата в блога на Ивана и реших да се пробвам
Естествено малко я попромених,според това какво сладко имам в момента ,но се получи ето това
Ето и моята рецепта :
300 г брашно

150 г захар

2 яйца

1 ванилия

1 кафена лъжичка набухвател

125 г масло

1 бурканче конфитюр от ароматно грозде ,което сама съм приготвила

Иначе технологията спазих така както Ивана е посочила !
Получи се нещо мнооого вкусно !Дори днес е по пръхко от вчера!
Благодаря на Ивана !
Естествено има още много да се уча по естетичното оформяне на крайния продукт,но няма да се откажа !

ДВЕ ГОДИНИ ,ЩАСТИЕ С ЕЛИА !

Преди две години се роди моята обична внучка !
Тя промени светоусещането ми като направи животът ми изпълнен с повече любов и обич,с повече усмивки,с повече надежда !
Ето вече ще духнем втората свещичка за рожден ден!
Елиа,пожелавам ти толкова радост, колкото когато те видя, толкова любов, колкото когато съм с теб и толкова късмет, колкото имат мама и тати с теб !

Хлебчета с маково семе

Днес се опитах да направя едни бързи хлебчета
Ето как си съчиних рецепта :
В голяма купа сложих
3 с л кисело мляко
1 ч л сол
1 1/2 ч л захар
3 с л олио
Разбърках хубаво и към тази смес прибавих пресяти 3 кафени чаши брашно с 1 суха мая на д-р Йоткер
Замесих меко тесто от което направих топчета като детско юмруче Оставих за 45-50 мин да втасат в тавата в която ще ги пека Когато удвоиха обема си ,ги намазах с прясно мляко и посипах маково семе
Печат се на 170 градуса !
А как ухаяяят !

Есенен следобед от Варна

АЗ ,ЖЕНА НА 58

Седнах днес да напиша това ,което вече дни се върти в главата ми ,провокирано от мнения на млади жени и мъже във един форум..

       Аз съм жена на 58 години

       Няма какво да го усукваме ,вече на възраст !

      Не изглеждам като младо момиче с перфектно тяло ,защото моето е натежало от годините ,с походка на антилопа ,защото моята се променя от годините ,с блестящи очи ,защото моите вече са уморени от годините...с буйни коси ,защото моите са посивели от годините ..Тъжно нали ?

       Има ли предимство възрастта ? Никакво бих казала ,освен да ми отстъпят място в автобуса.. Не го искам това предимство !

        Навърших 58години без да драматизирам . Даже с известен плах оптимизъм и с мисълта че може би вече съм достигнала върха на планината и ще мога поне няколко години да повървя спокойно по билото, преди да тръгна надолу.

    Сега е моментът да помисля как да свържа душата с тялото така ,че да запазя младежкия си дух и оптимизъм за да мога да живея в хармония със себе си и с хората около мен ,за да не ме отхвърля обществото За мен сега е важно да не изоставам ,да не догонвам ,а да се движа в час с предизвикателствата на новото време !

      Сега е моментът да се доверявам на интуитивното усещане за добро ,без да го подлагам на съмнение ,защото опитът натрупан с годините ще ми помогне да го задържа за по-продължително време и да му се наслаждавам

      Сега вече знам, кое точно е проблем и се опитвам да го решавам веднага ,а не го отлагам във времето защото то е важно за мен На моята възраст вече не създавам проблеми ,а дори помагам на околните да ги решават ,защото знам дефиницията и разшифроването на тази думата

      Сега знам ,че за да запалиш искра трябва да имаш огънче ,което да подпали душата , а не само фитила...както това се случва на младини

      Сега знам какво точно означава доверие и го давам с открито сърце на онзи който го е заслужил. Сега съм осъзнато силна ,но вече не обичам да го демонстрирам и да водя битки за доказване ,предпочитам да чувствам стабилността на мъжа до себе си.,да се чувствам повече жена !

    Сега съм много по-влюбена ,защото във времето съм проверила чувствата на мъжа до мен ,спечелила съм сърцето му ,и съм извоювала място в мислите му Съзнанието ми е приело всичко онова ,което е приело и сърцето ми !

       Сега не пилея нахалост въображението и емоциите си защото те са моят свят и винаги мога да се спотая в него ,без да допускам някой там

      С нищо не бих заменила това което имам сега - семейство, големи деца, свобода да разполагам най-после с времето когато не съм на работа, пълна липса на илюзии, трезв поглед към света около мен, самочувствие и самообладание, опит за да се справям по-лесно със всякакви проблеми, все още мога всичко което искам и знам какво искам, прекрасна възраст!!!

       Сигурна съм ,че много от младите хора които ще прочетат това, ще се усмихнат и ще кажат – „тя търси оправдание за да си се хареса сама „

  Но на тях ще кажа : Не сте прави !

  Аз съм напълно реализирана в семеен и професионален аспект жена. Искам да съм на точно толкова години на колкото съм ,защото всяка жена е живот ,независимо на колко е.Защото всичко в този живот добива смисъл,само, ако жената присъства в него независимо дали е на 20 на 30 или над 50 години

                                  

ПРИКАЗКА БЕЗ КРАЙ

В един красив град на брега на морето нейде зад дъгата, живела щастливо със своя мъж една жена . Та била вече на 57 години и много обичала да мечтае край морето

Винаги когато спирала на морския бряг поглеждала необятната морска шир и мечтаела... Именно на морето доверявала своите копнежи и желания,с него разговаряла и знаела ,че то ще запази тайните и !

Честичко дори на глас казвала ,че иска децата и да са здрави и щастливи,но най-много мечтаела да има внучка !Представяла си я с бяло личице,с у мни очи и с руса главица...

Ден след ден дните се нижели и точно на рожденният и ден телефона звъннал.. Никога на този ден синовете и не забравяли да я поздравят..И този път го ноправили, но днес по-големия от тях и направил подарък с новината че ще става баба ! Неописуема радост обсебила сърцето на жената То затрептяло,заподскачало и я карало да се чувства като младо момиче

И така морето за сетен път изпълнило горещото и желание да има внуче След три месеца още по-голяма станала радостта и когато разбрала че внучето ще бъде ...внучка ! Кой казва че мечтите и желанията не се сбъдват ?

В един петъчен ден на есента това малко чудо дошло в живота и така, сякаш искало да каже: " Аз съм тук. Ти ли ме повика?"

Животът на жената се променил – тя милвала малката руса главица,взирала се в небесносините очи на малката принцеса и тихичко редяла благословия

А тя Елиа растяла и разцъфтявала като цвете ... Усмивката не слизала от личицето и.,, обичала да си похапва.. Радвала се на поредната играчка... Обичала разходките с мама и тати..

Но имало един проблем-живеела далече от баба , и тя тъгувала за малката си внучка 

Неописуми дни на заедност ,на обич и мнооого слънце преживяла тя на гости при баба и дядо през  лятото  ! Всеки ден прекарвала край морето за да го обикне ! Времето летяло и Елиа отново трябвало да се върне в страната в която живеела ..

Дошъл и първият и рожден ден ! Тя изглеждала като принцеса и се радвала на обичта на всички !

Тъгувала жената на брега на морето с мисъл по внучката си

Често си мърморела ,загледана в необятната морска шир " Ех,защо не съм по-млада Страхувам се от възрастта,защото искам да видя Елиа пораснала Кой знае колко години ми е отредил Господ на тази земя"-и тъжно клатела глава...

В този момент тя като че ли дочула шепота на вълните :

-Толкова ли си недоволна ?Размисли хубаво... всяка възраст има своите добри страни и преимущества .

-Какви преимущества? – попитала тъжно жената

- Чуй само как се смее и погледни в щастливите очи на внучката си

- Да, така е. Тя ми дава толкова сила и младост –казала  жената

- Виждаш ли, казало тихо морето. - А ти ще и показваш нещата от живота. Това е кръговратът .Старостта е хубаво нещо, ако извличаш ползите от нея. Обяснявай на Елиа мъдростите на живота и тя ще се смее и ще се учи. Младостта и старостта се допълват взаимно.

- Не съм погледнала досега на нещата от тази страна –казала жената и си помислила : всичко в живота си има време и всичко е добре, когато намериш смисъла в това

ЗА ДОБРОТО И ЗЛОТО

Много е писано за доброто и злото но казаното за тях винаги ще бъде изпреварвано от живота.
Добротата не е закачена  и приятна картина в полирана рамка.Тя е израз на обвързани чувства.Тя е нашият  поглед към заобикалящия ни свят,тя е таланта да си обективен,дори ако си справедливо засегнат.
Между впрочем обективността далеч не е умението да се харесаш на всички,след като хората са толкова различни.
Добротата е и радост от чуждите успехи,а не лицемерно ръкопляскане.Всеки може да ти каже "браво",всеки може да ти подари излишното,омръзналото му,но пълноценната доброта е да казваш онова което мисли сърцето ти,умението ти да отстъпиш нещо от необходимото и да загубиш част от скъпото си време за да си полезен другиму.
Добротата се възпитава въпреки,че е заложена в нашата природа.
Победиш ли егоизма в помислите и делата си-значи си успял да възпиташ добротата си.
Човек не може да бъде добър по поръчка!
Дали е  добър човек ,който наблюдава злото отстрани,без да му се противопостави,само защото не го засяга?По този начин не му ли помагаш,защото имаш нужда да се забавляваш,така не заговаря ли твоят егоизъм?
Мисля ,че това качество не е присъщо на добрия човек,а на тариката,сноба,обикновенния завистник.Всички те обичат ефектите,които струват болката на човека.Казано накратко:Една случка ги впечатлява само ако е забавна,не за тяхна а за чужда сметка!
Такива хора никога няма да извършат нещо ,заради самата хубава идея,те винаги ще търсят удобството за тях самите.Те се дразнят от добротата,иронизират всеки добронамерен жест и развълнувани мисли.Те никога не допускат ,че могат да научат нещо от хората до себе си,защото са "убедени" че всичко знаят,че ти си малък човек !Защо ли си мисля,че такива хора духовно се изхабяват в непрекъснатото мотаене в мисли водени от завист и злаба?
Тези хора обичат да се изтъкват,като подчертават колко много са заети със себе си,с обществени поръчки,с неизбежни и тежки служебни задачи.Като че ли без тях  животът ще спре !
Когато усетят колко бързо се изчерпват,те започват да злословят по някой и да одумват нещо което им липсва напълно.Тогава те крият как те наблюдават за да те "ухапят" в удобен момент!
Те извършват злото,като се кълнат в доброто !Трябва много добре да ги познаваме ,та да разберем колко добре се преструват и как залагат на таланта да се вълнуват ефектно и заразително...
Лековерните хора/че и аз съм от тях/ им услужват без да искат с доверието си.Понякога ме обърква и високата интелегентност на тези користни лица.Все още не мога да отсявам лъжедобротата с усмихнато лице  и  каменно сърце .
 Дори  и така да е , предпочитам да съм от наивните добряци !

Тишината в мен

И днес мина ...Когато имам досадни часове в които ми става скучно,когато ми е тревожно и тъжно или ме  нападат не особено слънчеви мисли,тогава обикновено все по-често се обръщам  към тишината в мен...

 Успявам да затръшна  вратата към външния свят и там в моята тишина да срещна пъстрите ми житейски истории-детски и не съвсем,смешни и не съвсем.Тогава непременно поглеждам с други очи на всичко което ме заобикаля...

Пробвали ли сте тази техника ? 

Опитайте и ще видите че отново ще повярвате в любовта Ще оцените приятелството повече от златото Ще се опитате да наредите живота си като пъзел  и то не според конюнктурата И непременно този подход ще го направите  толкова искрено и почтено ,че ще спечелите дори  противниците си..

 Когато ми се случва това/както и днес/ си давам сметка,че имам завидна воля за живот,че все още съхранявам чувството си за хумор който ми помага и че все още моят свят колкото и да е тревожен,смутен и сложен -повярвайте никак не е скучен !

Животът ,който не се повтаря

Животът ми си тече и все по-бързо и по-бързо се изплъзва между пръстите ми като пясъка в пясъчен часовник Мразя тези невидими стрелки ,които отмерват безвремието в моето време...
Живея в един прекрасен град ,но в странна държава ,чиито поданици живеем в странно състезание с живота
Там е работата ,че „стартът „отдавна не е равен и до финала ,всички се борят с лакти и зъби ,в бясна надпревара да бъде първи,да стигне до победното място....
Препускайки и блъскайки се в тази надпревара ,хората съвсем забравиха за онези ценни неща в човешкия живот като любов,щастие,обич...
И защо го правят ? Нима тези „дребни” неща са по-маловажни от натрупването на власт и пари ?
До толкова хората са се вглъбили в идеята да осигурят своето бъдеще,че просто забравят да живеят,забравят да се усмихват
Струва ми се ,че вече това никой не го осъзнава...
Ако ли пък се опитат да се веселят ,то непременно ще бъде на една припозната бг музика ! Животът ни се е превърнал в поп фолк
Няма ден в който ,да не срещам лица тъжни и мрачни,замислени и гледащи в утрешния ден ,едните за уцеляване ,другите правещи могъщи планове за благоденствие на тяхните внуци...
Защо ли го правят ,не подозират ли че начина по който га правят не обещава да има утрешен ден..Как ли биха се почувствали ако знаят това ? Не бих искала да се чувствам по този начин...
Виктор Юго беше написал „Животът ни е пътешествие ,идеите пътеводител „
Колко жалко ,че смисълът влаган от някои хора в това е твърде комерсиален...Идеите им не стигат по-далеч от властта и финикийските знаци и затова четат единственно книги от рода „Как да станем по-богати „ и „Сто начина да станем могъщи”
Лесно ли се живее така ?Не мисля !
Зад изградения зид на самодоволството от натрупаното богатство ,живеят деца без детство ,познаващи свободата само зад гърба на телохранителите си
Пак там ,живеят съпруги прелистващи модни списания с реклами за най-скъпия силикон и модни дрехи ,но не познаващи топлата прегръдка на приятел ,щастливите мигове прекарани с децата им и приятните мигове „насаме „ с половинките им ,защото винаги във врата им дишат онези дебеловрати служители...
Не искам такъв живот дори назаем...
Искам живот на който да се наслаждавам,да давам любов на най-обичните си,да имам моите приятели ,които обичам и ме обичат ,да гледам децата си без свян в очите ,да се радвам на малките но неповторими мигове ,защото живота е един и няма да се повтори !
Благодаря на Бог за това което имам !

"Пилешка супа за душата-2"

Щях най-напред да се погрижа да има самочувствие, а след това дом..

.Щях повече да рисувам с пръсти и по-малко да соча с пръст...

Щях да отделям по-малко внимание на грешките и повече на близостта...

Щях да гледам по-малко часа и час по час да си отварям очите...

Щях да искам по-малко да знам и повече да обичам...

Щях да ходя повече на екскурзии и повече да пускам хвърчила...

Щях да престана да си играя на сериозна и сериозно да играя...

Щях повече да тичам през полята и да зяпам звездите...

Щях повече да гушкам и по-малко да дърпам и тегля...

Щях по-честичко да виждам дъба в жълъдчето...

Щях по-рядко да съм твърда и да утвърждавам по-често...

Щях по-малко да ратувам за любовта към силата.

И да се грижа повече за силата на любовта...

ДАЯН ЛУМАНС "Пилешка супа за душата-2"

Любими откъси от книги

Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст.
Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас. Отвява ви от сламки и от плява. Премила ви до бяла същина. Омесва ви до податлива мекост. И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.
Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят. Защото на любовта й стига любовта.
Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.
Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
* да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
* да познаете болката на твърде много нежност;
* да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
* и да кървите драговолно, с радост;
* да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
* да почивате по пладне в размишления за любовната нега; * вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
* и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си."

Откъс от "Пророкът" на Джубран Халил Джубран