И днес мина ...Когато имам досадни часове в които ми става скучно,когато ми е тревожно и тъжно или ме нападат не особено слънчеви мисли,тогава обикновено все по-често се обръщам към тишината в мен...
Успявам да затръшна вратата към външния свят и там в моята тишина да срещна пъстрите ми житейски истории-детски и не съвсем,смешни и не съвсем.Тогава непременно поглеждам с други очи на всичко което ме заобикаля...
Пробвали ли сте тази техника ?
Опитайте и ще видите че отново ще повярвате в любовта Ще оцените приятелството повече от златото Ще се опитате да наредите живота си като пъзел и то не според конюнктурата И непременно този подход ще го направите толкова искрено и почтено ,че ще спечелите дори противниците си..
Когато ми се случва това/както и днес/ си давам сметка,че имам завидна воля за живот,че все още съхранявам чувството си за хумор който ми помага и че все още моят свят колкото и да е тревожен,смутен и сложен -повярвайте никак не е скучен !
Няма коментари:
Публикуване на коментар