Животът ,който не се повтаря

Животът ми си тече и все по-бързо и по-бързо се изплъзва между пръстите ми като пясъка в пясъчен часовник Мразя тези невидими стрелки ,които отмерват безвремието в моето време...
Живея в един прекрасен град ,но в странна държава ,чиито поданици живеем в странно състезание с живота
Там е работата ,че „стартът „отдавна не е равен и до финала ,всички се борят с лакти и зъби ,в бясна надпревара да бъде първи,да стигне до победното място....
Препускайки и блъскайки се в тази надпревара ,хората съвсем забравиха за онези ценни неща в човешкия живот като любов,щастие,обич...
И защо го правят ? Нима тези „дребни” неща са по-маловажни от натрупването на власт и пари ?
До толкова хората са се вглъбили в идеята да осигурят своето бъдеще,че просто забравят да живеят,забравят да се усмихват
Струва ми се ,че вече това никой не го осъзнава...
Ако ли пък се опитат да се веселят ,то непременно ще бъде на една припозната бг музика ! Животът ни се е превърнал в поп фолк
Няма ден в който ,да не срещам лица тъжни и мрачни,замислени и гледащи в утрешния ден ,едните за уцеляване ,другите правещи могъщи планове за благоденствие на тяхните внуци...
Защо ли го правят ,не подозират ли че начина по който га правят не обещава да има утрешен ден..Как ли биха се почувствали ако знаят това ? Не бих искала да се чувствам по този начин...
Виктор Юго беше написал „Животът ни е пътешествие ,идеите пътеводител „
Колко жалко ,че смисълът влаган от някои хора в това е твърде комерсиален...Идеите им не стигат по-далеч от властта и финикийските знаци и затова четат единственно книги от рода „Как да станем по-богати „ и „Сто начина да станем могъщи”
Лесно ли се живее така ?Не мисля !
Зад изградения зид на самодоволството от натрупаното богатство ,живеят деца без детство ,познаващи свободата само зад гърба на телохранителите си
Пак там ,живеят съпруги прелистващи модни списания с реклами за най-скъпия силикон и модни дрехи ,но не познаващи топлата прегръдка на приятел ,щастливите мигове прекарани с децата им и приятните мигове „насаме „ с половинките им ,защото винаги във врата им дишат онези дебеловрати служители...
Не искам такъв живот дори назаем...
Искам живот на който да се наслаждавам,да давам любов на най-обичните си,да имам моите приятели ,които обичам и ме обичат ,да гледам децата си без свян в очите ,да се радвам на малките но неповторими мигове ,защото живота е един и няма да се повтори !
Благодаря на Бог за това което имам !