В един красив град на брега на морето нейде зад дъгата, живела щастливо със своя мъж една жена . Та била вече на 57 години и много обичала да мечтае край морето
Винаги когато спирала на морския бряг поглеждала необятната морска шир и мечтаела... Именно на морето доверявала своите копнежи и желания,с него разговаряла и знаела ,че то ще запази тайните и !
Честичко дори на глас казвала ,че иска децата и да са здрави и щастливи,но най-много мечтаела да има внучка !Представяла си я с бяло личице,с у мни очи и с руса главица...
Ден след ден дните се нижели и точно на рожденният и ден телефона звъннал.. Никога на този ден синовете и не забравяли да я поздравят..И този път го ноправили, но днес по-големия от тях и направил подарък с новината че ще става баба ! Неописуема радост обсебила сърцето на жената То затрептяло,заподскачало и я карало да се чувства като младо момиче
И така морето за сетен път изпълнило горещото и желание да има внуче След три месеца още по-голяма станала радостта и когато разбрала че внучето ще бъде ...внучка ! Кой казва че мечтите и желанията не се сбъдват ?
В един петъчен ден на есента това малко чудо дошло в живота и така, сякаш искало да каже: " Аз съм тук. Ти ли ме повика?"
Животът на жената се променил – тя милвала малката руса главица,взирала се в небесносините очи на малката принцеса и тихичко редяла благословия
А тя Елиа растяла и разцъфтявала като цвете ... Усмивката не слизала от личицето и.,, обичала да си похапва.. Радвала се на поредната играчка... Обичала разходките с мама и тати..
Но имало един проблем-живеела далече от баба , и тя тъгувала за малката си внучка
Неописуми дни на заедност ,на обич и мнооого слънце преживяла тя на гости при баба и дядо през лятото ! Всеки ден прекарвала край морето за да го обикне ! Времето летяло и Елиа отново трябвало да се върне в страната в която живеела ..
Дошъл и първият и рожден ден ! Тя изглеждала като принцеса и се радвала на обичта на всички !
Тъгувала жената на брега на морето с мисъл по внучката си
Често си мърморела ,загледана в необятната морска шир " Ех,защо не съм по-млада Страхувам се от възрастта,защото искам да видя Елиа пораснала Кой знае колко години ми е отредил Господ на тази земя"-и тъжно клатела глава...
В този момент тя като че ли дочула шепота на вълните :
-Толкова ли си недоволна ?Размисли хубаво... всяка възраст има своите добри страни и преимущества .
-Какви преимущества? – попитала тъжно жената
- Чуй само как се смее и погледни в щастливите очи на внучката си
- Да, така е. Тя ми дава толкова сила и младост –казала жената
- Виждаш ли, казало тихо морето. - А ти ще и показваш нещата от живота. Това е кръговратът .Старостта е хубаво нещо, ако извличаш ползите от нея. Обяснявай на Елиа мъдростите на живота и тя ще се смее и ще се учи. Младостта и старостта се допълват взаимно.
- Не съм погледнала досега на нещата от тази страна –казала жената и си помислила : всичко в живота си има време и всичко е добре, когато намериш смисъла в това
Няма коментари:
Публикуване на коментар