Има една древна загадка, която особено ме привлича.
Чела съм по форуми различни тълкувания по нея, но нито един задоволителен за мен отговор не открих. Ще ми е интересно да науча какво мислите вие.
Ето я: „Ключът към живота и смъртта може да се намери навсякъде, но ако не го намериш в своята собствена къща, няма да го намериш никъде. При все това, той е пред очите на всички, никой не може да живее без него, всеки го е използвал. Бедният обикновено притежава повече от него, отколкото богатият; децата играят с него по улиците. Смиреният и необразованият го ценят по-високо, а привилегированият и ученият често го изхвърлят. Когато е изхвърлен, той лежи спящ в недрата на земята. Това е единственото нещо, от което философският камък може да бъде направен и без него нито един благороден метал не може да бъде създаден.”
Е, какво ще кажете?
Чела съм по форуми различни тълкувания по нея, но нито един задоволителен за мен отговор не открих. Ще ми е интересно да науча какво мислите вие.
Ето я: „Ключът към живота и смъртта може да се намери навсякъде, но ако не го намериш в своята собствена къща, няма да го намериш никъде. При все това, той е пред очите на всички, никой не може да живее без него, всеки го е използвал. Бедният обикновено притежава повече от него, отколкото богатият; децата играят с него по улиците. Смиреният и необразованият го ценят по-високо, а привилегированият и ученият често го изхвърлят. Когато е изхвърлен, той лежи спящ в недрата на земята. Това е единственото нещо, от което философският камък може да бъде направен и без него нито един благороден метал не може да бъде създаден.”
Е, какво ще кажете?
Здравейте, Нели! Прочетох статийката ви и сама за себе си намерих отговор на загадката, който ще споделя. Мисля, че ключът е любовта - към Бога, към себе си и към хората, както казва Дънов. Къщата сме самите ние, душите ни. Ако не изпитваш любов към самия себе си (т.е. няма я в къщата ти) няма как да я намериш и другаде - ако не дадеш, няма ка да получиш. "Необразованият" го цени повече - аз лично съм убедена, че колкото повече разумът надделява над сърцето, толкова по пестелив на чувства (любов)става човек - както се казва ръката, която се съмнява и преценява, преди тази, която наивно дава и се доверява. А и последно без любов не може да се сътвори нищо красиво, добро и чисто.
ОтговорИзтриванеНадявам се и вие да коментирате загадката! Прекрасен ден и много широки усмивки!