Пътуване към себе си

Тези дни се опитвах да открия нещо,което не подозирах че го имам.Това и ме наведе на мисълта че извън себе си не очаквай да намериш това,което вътре в теб не си потърсил никога Не е по-красиво слънцето на други места,колкото и далече да са. Най-важна е светлината която дава живот на очите ти.
Светът е отражение на нашите мисли , чувства и стремежи.Светът е объркан,когато сме объркани ние.Само след като ние постигнем вътрешна хармония,ще можем да я видим и в света.
Докато умовете ни са в объркване,докато чувствата ни продължават да бъдат смутени и телата ни задръстени с отрова,за нас ще бъде невъзможно да постигнем стабилно вътрешно равновесие,с което да излезем пред света и да вдъхновим хората,които ни заобикалят.
Не всеки от нас може да промени света ,но всеки от нас може да промени част от света – самия себе си.Като усъвършенстваме себе си,ние незабавно правим света по съвършен.
Намалявайки дисхармонията,ние подхранваме мира и хармонията,а това е най-големия принос,който можем да предложим.
Не трябва да изморяваме дните си в безплодни усилия и дирене да търсим други светове,защото световете носим в себе си в душата и в сърцето се
Не трябва да се бавим да започнем пътуване навътре в себе си,колкото по рано го сторим толкова по-бързо ще стигнем до вътрешното си аз ,до себеопознаването ,което вече означава промяна и на света в който живеем .
Хората станахме зли,недобронамерени,егоисти..Това нарушава хармонията в която всеки от нас иска да живее ,а времето с което разполагаме на тази земя не е толкова много за да го разпиляваме...
Жалко е че това разбираме чак когато пораснем твърде много и твърде малко разполагаме с него..
Все по-често се замислям върху това и все по-често се връщам към своето вътрешно аз, за да успея да се завоювам!

Пожелавам го на всички !

Моята неделна утрин

Още от сутринта ,слънцето плахо надничаше през прозореца в страха си ,че няма да му повярвам...
Докосваше с дългите си лъчи лицето ми в опита си да го видя зад щорите.Лъчите му -златно бели,но все още студени като че ли ме канеха да изляза навън.
Примамливото блещукане и светлина която се разливаше все пак успяха да ме съблазнят и въпреки пощипващият ветрец,яхнал лъчите му реших да отида край морето....
Отдавна не съм го правила,защото не обичам студеното море Студено не само при допир ,но и на цвят -като разлята мастилница със стоманено сиво до черно мастило
Такива бяха и днес очакванията ми ,но зад редицата от храсти ме посрещна едно блестящо,светлосиньо море..Водната шир отразяваше усмивката на слънцето и потрепваше от докосването на лъчите му
От това докосване се раждаха като ответен екстаз малки пенливи вълни Те се устремяваха към брега и толкова бяха забързани като в любовно желание да го погалят,че се задъхваха издавайки шепот.
После палаво се отегляха пръскайки хиляди солени капчици и оставяха пясъка да тъгува
Той се втурваше да ги догони,но те в шумен кикот прескачайки се ,се връщаха навътре в морето за да съберат отново копнежа си и да продължат играта
И пак,и пак....
А той самотникът пясък се разстилаше в тъгата си,потъмнял от мъка ,запазил само капчиците морска сол в която вълните консервират любовта си . Дори хилядите дарове от разпилени разноцветни черупки не го радват..
Дълго наблюдавах тази игра .
Сравних се с този устрем ,с това любопитство на малките вълни.
Не знам как изглежда отстрани,но аз не съм от хората при които нещата се случват лесно.
Може да прозвучи гръмко,да бъда погрешно разбрана ,но обичам онова с което се захвана да го върша с любов и упоритост,не въпреки ,а защото !
Защото ме изгаря любопитството,любопитството към всичко в живота.Водена от желанието да опитам , го науча,влагам цялата си енергия подобно на тези неуморими вълни...
Самотен писък на гларус ме изведе от унеса...
Огледах се и за кой ли път открих колко е хубаво край морето и как то се е превърнало в частица от моята същност ...

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН СКЪПИ !

Отлитат си годините.

Потръпват сетивата.

Минават сенки в есенна позлата.

Пробягват спомени - листа отронени.

Сърца изпращат там последния си вятър...


И няма формули по които да остаряваме скъпи !

Към твоите години днес времето ще добави още една година !Днес ти ставаш на 60!И много и малко !

В косите ти набързо ще посипе още скреж и ще побегне с дрезгав присмех на лудетина ...

Смирено копнежът ще наведе глава,поривите ще приседнат тихичко ,но нищо няма да успее да приспи мечтите ти !

Ти винаги си бил мечтател и винаги това е събуждало стремежът у мен .

В моите очи и сърце ти си все онова буйно момче,което пресъздава мечтите си върху платното в картини

Винаги си бил упорит да преследваш тези мечти,винаги си бил смел да ги осъществяваш и винаги си имал търпението за да ги постигнеш

Едва ли ако в сърцето си не носеше толкова много любов би имало смисъл всичко това !

Нека заедно за сетен път отбележим твоята допълнителна година на помъдряване и всеотдайност към семейството !

Днес ще съм най-близо до теб и ще ти даря безкрайната си обич и тази на синовете ни !

Честит Рожден Ден скъпи !

Есенно намигване от моя апарат

ЩЕ ГЛАСУВАМ

Днес не било ден за размисъл преди изборите Защо ли ?Ами оказало се през последните 22-23 години ,че няма нужда от такъв ден ,защото народът ни все по-малко мислел ,та дори вече не мислел..Това е шега разбира се ..но тъжна шега

Дали ми е нужен на мен ден за такъв размисъл ? Та ако мисля само ден преди да предприема каквото и да е в моя живот дали ще го измисля правилно ?

Може да прозвучи еретично, но за мен въпросът винаги е бил "ще гласувам ли" мнооооого преди "за кого ще гласувам"и много преди този ден ,който определяха за размисъл . Ако просто гласуваш, а после изпаднеш в продължаваща четири години гражданска амнезия, не променяш нищо.

И същевременно ако имаш само един ден в който да мислиш за кого ще гласуваш и упражниш своя глас –това прави ли те демократ ?

Преди четири години считах, че негласуването също е активна гражданска позиция.,начин да изразиш протеста си с несъгласието от упражняваната политика ,но...

Ето пак това НО , което се вклинява винаги когато трябва да взема категорично решение и ме кара да претеглям "ЗА" и "против".

Та точно това НО води неоспорими аргументи които ще ме заведат пред урната за гласуване И НА БАЛОТАЖА тази година

И този път знам за кого точно ще гласувам ,без да се налага да избирам „по малкото зло „ без да се колебая,без да ми е необходин ден за размисъл !

Ще гласувам за България,защото ТЯ го заслужава !

Ще се „боря” пускайки гласа си за това, моите деца и внуци да живеят в нея,а не да се питат къде съм попадайки в някои региони ,където ще се налага да ползват чужд разговорник !

Ще гласувам против онези провъзгласили се за месии ,защото Месии има в Библията ,а не в България! В България в момента има само объркани,уплашени и паникьосани хора,за съжаление и много обеднели след поредното опоскване !

Ще гласувам защото не искам да се примирявам с положението си на роб или крепостен ,на овца в едно стадо без овчар,на човек в безпътица !

Пътища винаги има, не ги вижда този, който е с навряна в пясъка глава, със завързани очи и запушени уши. Затова утре аз ще гласувам за президент –напълно убедено !