Pages
неделя, 30 октомври 2011 г.
Моята неделна утрин
Още от сутринта ,слънцето плахо надничаше през прозореца в страха си ,че няма да му повярвам...
Докосваше с дългите си лъчи лицето ми в опита си да го видя зад щорите.Лъчите му -златно бели,но все още студени като че ли ме канеха да изляза навън.
Примамливото блещукане и светлина която се разливаше все пак успяха да ме съблазнят и въпреки пощипващият ветрец,яхнал лъчите му реших да отида край морето....
Отдавна не съм го правила,защото не обичам студеното море Студено не само при допир ,но и на цвят -като разлята мастилница със стоманено сиво до черно мастило
Такива бяха и днес очакванията ми ,но зад редицата от храсти ме посрещна едно блестящо,светлосиньо море..Водната шир отразяваше усмивката на слънцето и потрепваше от докосването на лъчите му
От това докосване се раждаха като ответен екстаз малки пенливи вълни Те се устремяваха към брега и толкова бяха забързани като в любовно желание да го погалят,че се задъхваха издавайки шепот.
После палаво се отегляха пръскайки хиляди солени капчици и оставяха пясъка да тъгува
Той се втурваше да ги догони,но те в шумен кикот прескачайки се ,се връщаха навътре в морето за да съберат отново копнежа си и да продължат играта
И пак,и пак....
А той самотникът пясък се разстилаше в тъгата си,потъмнял от мъка ,запазил само капчиците морска сол в която вълните консервират любовта си . Дори хилядите дарове от разпилени разноцветни черупки не го радват..
Дълго наблюдавах тази игра .
Сравних се с този устрем ,с това любопитство на малките вълни.
Не знам как изглежда отстрани,но аз не съм от хората при които нещата се случват лесно.
Може да прозвучи гръмко,да бъда погрешно разбрана ,но обичам онова с което се захвана да го върша с любов и упоритост,не въпреки ,а защото !
Защото ме изгаря любопитството,любопитството към всичко в живота.Водена от желанието да опитам , го науча,влагам цялата си енергия подобно на тези неуморими вълни...
Самотен писък на гларус ме изведе от унеса...
Огледах се и за кой ли път открих колко е хубаво край морето и как то се е превърнало в частица от моята същност ...
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар